понеделник, 16 август 2010 г.

Пияни вишни


 Невероятните приключения на една рецепта за пияни шоколадови бонбони


Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg



Необходими продукти:

350 гр. – натурален горчив шоколад
150 гр. – какаово масло
75 мл. л. – вишнев ликьор
100 гр. – сушени вишни с костилките
150 гр. – бяла кристална захар
60 мл. л. – кондензирана готварска сметана
две ванилови пръчици за дъх


Шоколадът винаги разказва някаква любовна история. Неговата сладост, топлина и дълбока какаова горчивина сякаш напомнят упоенията на любовта. Шоколадовите бонбони “Пияни вишни”, били сътворени от един сладкар, живял в удивително красивата област Пиамонт в Северна Италия, където се отглеждат вишневи дръвчета. След едно любовно разочарование, той потърсил утеха в своето изкуство. Към неговия безмълвен разказ от шоколад, ликьор, крем и плод са се съхранили и няколко страници от дневника му, от деня на създаването на прочутите из целия свят бонбони.



Рецепта за шоколадови бонбони с пияна вишна




Шоколад.
Натурален горчив шоколад 350 гр., защото само шоколадът може за преобрази горчивината на отчаянието в сладост. В последна сметка всяка любов е измама, защото учи сърцето да обича, а когато си отиде го оставя самотно, обезверено и скръбно. Затова шоколадът трябва да бъде черен, без заблудата на млякото, горчив като истината, черен и блестящ като загадката на любовта, която ни спохожда изневиделица и е игра на безотговорното дете-бог Амур. Стопеният на водна баня шоколад се бърка упорито с 150 гр. натурално какаово масло, колкото по-дълго се разбърква, толкова по-фин и блестящ става шоколадът и се откроява ароматът на какаото. Любовта така леко смесва всичко в едно и не знаеш нито кое е тялото, нито коя душата ти, защото те са те напуснали и принадлежат на другия. След като приключи бъркането, сместа се изсипва във вдлъбнати формички, заделя се малко количество, за да се направят похлупачета и се оставя на хладно за около 15 минути. Приготвят се всички останали продукти, защото трябва да се работи бързо с охладения шоколад, иначе може да се изпусне моментът. Както в любовта, така и в сладкарството най-важното е да се улови подходящия миг, защото ако се пропусне всичко отива по дяволите.



Алкохол.
Взимат се 75 мл. л. силен вишнев ликьор. Трябва небцето да усети опарване, когато се счупи коравият купол на шоколадовата форма в устата, а по-сетне да се разнесе и аромата леко стипчив, но сладостен. Така бонбоните ще напомнят, че любовта е примирение на непримиримото, че събира вода с огън, земя с небе, сладкото с горчиво. Любовта опиянява, разкрива пътища и надежди, събужда очакване, всеки миг е празник. Алкохолът тук е замъгляването на съзнанието и усещането за този вечен празник. Под неговата власт се смесват истините и лъжите, вярата и коварството, но отрезвяването се заплаща скъпо и идва неочаквано. Да-а..., тези бонбони са моето откровение и всеки, който вкуси от тях ще е предупреден за рисковете на любовта, за опасностите, които дебнат в насладите, защото можеш да останеш ограбен и опустошен, след като подариш сърцето си. И така внимателно се налива във всеки бонбон не повече от 7 мл. л. ликьор.



Пълнеж от захарен крем.
Все пак любовта е най-голямата радост и приключение. Заслужава да се изживее независимо от нейния край. Затова се прибавя и захарен крем в бонбоните. След парливия вкус на алкохола и горчивия отглас на топящия се натурален шоколад, езикът трябва да бъде изненадан и погален от тайнство на радостта – миговете безгрижие. Кремът се приготвя от 150 гр. бяла кристална захар, концентриран ванилов аромат и сметана около 150 мл. л.
Бъркат се на тих огън докато се сгъстят до твърдостта на конфитюр. Нека вкусът на белия крем да напомня за детството и невинността на всяка любов, чиито импулс е тъй чист и прекрасен. С лъжичка се поставя по мъничко във всеки един бонбон (както е нужно и в миговете на хармония да не пресяда сладостта).
Дозата е от особена важност за продължителността на любовта, а и за силата на апетита.



Вишна.
И сега най-важното - плода. Езикът открива в центъра на бонбона известно съпротивление, едно жилаво телце с особен дъх - вишната сладка и кисела едновременно, дори леко стипчива. Поставя се във всяка формичка само по една вишна. Нека плодовете не са захаросани или от сладко, а добре узрели и изсушени цели вишни, които да са се освободили от излишната киселина, но да са съхранили в себе си усещането за ярко майско слънце, за вятъра и ведростта на пролетта. Вишната е загадъчен плод, тя притежава сладостта на забравата и стипчивостта на прозрението. Любовта оставя в нас някакъв плод, самите ние сме неин плод и затова вишната споделя тази тайна, внушава, че въпреки всичко си струва да обичаш, че това е благодат и милост, въпреки тъгата.




Костилката.
Костилката не се изважда, за да остане нещо твърдо и неразбираемо, нещо което трябва да се преодолее. Нека никой не забравя, че дебне опасност от всяка любовна радост, защото да обичаш е проверка на вътрешната сила. За да се стигне до костилката, трябва да се разкъса червената плът – да се премине през изпитанията. Тя е онова, което не може да се изкаже, но носи същността. Костилката е и семенцето и спомена, от които се ражда един нов плод, нов свят.
Накрая формичките се затварят със загретите шоколадови капачета, за да се запази тайната. Оставят се да преседят на хладно. След това се увива всяка една по отделно в ярко ален станиол. Опаковката е важна не само, за да привлече погледа, но и за да породи желание.

На обратната страница на рецептата видях записан и един стих:

“Потънала
в сладост вишна 
пази стипчивата си мисъл”.




А под него следната бележка:
Разкривам своята тайна в пияните бонбони и всеки, които опита от тях ще узнае истината на моето влюбено сърце”.
Винаги когато вкусвам от пияните вишни чувствам как се смесват сладостта и горчивината и усещам силата на любовта, която пронизва всичко.







  • За илюстрация към разказа е изполван натюрморт от Robert Spear Dunning. Harvest of Cherries, 1866

Няма коментари:

Публикуване на коментар