Парлива наслада

Десетте най-известни дестинации 

със своите характерни и култови 
питиета

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Възможно ли е да се пътува, за да се поглези небцето, да се изтънчи сетивото за парливата наслада само и само да се преживеят неочаквани усещания в непозната среда. Смисълът на пътуването е търсенето на автентичността - своята и срещането с многоликостта. Е, добре и питиетата имат свой характер родина и темперамент и можете да се отправите на великолепно и неповторимо пътешествие като опитате дори само вкуса им.

Класацията на десетте най-известни питиета и места е в обратен ред от шаблонните и лесни за разпознаване към редките и екзотичните. Животът е всекидневно предизвикателство и всеки ден се учим да го живеем - защо да не се поглезим и да усетим на върха на езика си тръпката да бъдем чужденци за собствените си усещания предизвикани от сблъсъка с темперамента на непознати питиета.

Приятно пътуване и вълнуващо вкусване...


10. Уиски Шотландия 
 
Може би най-лесният, познат и шаблонен етикет в света на вкусовете и питиетата. Тузар - уиски, шотландска поличка - твърд характер и т. н. т. Все пак онези, които твърдят, че не обичат уиски лесно могат да променят мнението си след като опитат Speyside на дестилационната фабрика Glenlivet Distillery с богат тъмен вкус, среден пласт на бадемов отглас и опушен тембър в послевкуса.




9. Саке Япония 
 
Шаблоните все пак работят и оризовата ракия Саке наистина е сред символите на Япония. Може би е малко лека в сравнение с темперамента на другите твърди питиета, но определено си заслужава да се вкуси. Познавачи твърдят, че най-доброто питие сервират в Токио в ресторант Gonpachi, където има места специално за сервиране на саке.




8. Порто Португалия

Загадъчно и специфично питие, изпълнено с южна светлина и опианяваща сила, създадена от сладка мощна основа с горчиви обертове и стипчива хладина. Специалното вино Порто (портвайн) е смятано съвсем погрешно за английско питие. Всъщност то се произвежда в Португалия и е купаж от местни сортове вино. А най-добрият портвайн сервират в официалния бар на Port Wine Institute - Solar do Vinho do Porto в Лисабон.


7. Painkiller Британски Вирджински острови 

Тази напитка не е особено популярна у нас, но затва пък е високо ценена от професионалните търсачи на екзотични напитки и вкусови предизвикателства. Нейната основна съставка е отлежалия ром, но ароматът е трансформиран в цветна симфония, съчетана с дъжда на дъжд и дъбови листа. Непременно следва да си поръчайте питието в Soggy Dollar Bar на Джост ван Дайк, щом посетите Британски Вирджински острови.

6. Узо Гърция

Съседите винаги са на уважение. Няма как да се пропусне гръцкият принос в изкуството на питиетата. Гърция би била различна ако не беше разпознала своя свободен и слънчев дух в анасоновия вкус на тази великолепна разхлаждаща и палава напитка. Навред в земята на древна и съвременна Елада сервират узо, но според слуховете най-доброто излиза от дестилационната фабрика Brettos в Атина - така че бързо се отправете към Пирея на плаж и на по една ледена напитка.




5. Маргарита Ню Мексико

Тук предимството изглежда е за дамите, но няма как да не включим в пътешествието си и една деликатна вкусова дестинация - докато прелитат куршуми покрай ушите ни защо тихо и кротко да не си посръбваме и знаменития коктейл, който сякаш е посветен на всички горещи и опасни жени. Ако жена ви намигне в бар никога няма да сбъркате ако я почерпите с това разпалващо копнежите питие.
В баровете по целия свят се пие Маргарита, но истинският коктейл се прави в бар Maria's New Mexican Kitchen в Санта Фе, Ню Мексико. И няма да го крием - тайната се крие в текилата - сокът изтръгван от пустинните кактуси - огън върху огън.


4. Шампанско Франция

Noblesse oblige - Благородството задължава. Няма как да пропуснем най-изисканото питие на света, светския лъв, салонния мъдрец, най-добрия любовник... Който истински побеждава, който истински празнува, който истински обича живота и е надарен с щедър дух няма как да не бъде запленен от бълбукащата екстравагантност на това пенливо вино. Но не всяко газирано, изпълнено с играта на безгрижни мехурчета вино може да носи това название. Шампанското е само едно и се произвежда в живописния и прочут вече от векове район Шампан във Франция. Само тук в Piper-Heidsieck в град Реймс можете да опитате едно от най-добрите вина в света и да разпознаете нюансите на дъха на напитката, зашеметявала крале и опивала знаменитости.



3. Кайпириня Бразилия

В устата се взривява най-неочакваната комбинация от сладко-парливо, прохладно и носталгично, неуловимо и тънко океанско безгрижие - това е Кайпириня знаменитото националното питие на Бразилия. Ако имате път към Рио де Жанейро, обичате да посещавате карнавали и за се взирате в съблазнителните извивки на шоколадови тела няма как да пропуснете и възможността да опитате най-разнообразните вариации на питието на ослепителните лъчи и веселието. Кайпиринята традиционно се комбинира с лимон, или пък с дивния многоаспектен плътен аромат на маракуята или дори с разни почти безименни, но винаги с интензивен вкус екзотични плодове. Защо не и този шеметен южен темперамент е сътворил опияняваща наслада.



2. Белини Италия

Композитор, опера, ранна смърт, коварства и обожание. Напитка и опера, страст и опасност, вражди и тайни. Коктейлът Белини е създаден във Венеция, Италия и така и не се знае точната пропорция на съставките, чиято комбинация е вдъхновяващото и влудяващо питие. Знае се, че сред страстните му почитатели са били и такива известни личности като дръзкия писател и фустогонец Хемингуей и великия комик и не по-малко велик любовник Чарли Чаплин. Най-добрият Белини безспорно сервират в Harry's Bar - естествено в сърцето на града на водните огледала, гондолиерски песни и карнавали с маски - Венеция.


1. Бира Чехия

Макар и с почти 5 000-до летна история бирата има винаги бъдеще и непосредствени почитатели. Славянският принос към това народно питие, добро в зимни и летни дни, обичащо вурстове и пържени картофки, цаца и скара - шаблонът на шаблоните, етикета на етикетите, и все пак вечна хмелова загадка...
Всеки, който обича питието признава няма по света по-съвестен, педантичен и в последна сметак известен производител на бира от Чехия и няма град по-популярен със своите уютни и бирарии си от Златна Прага. Почитатели на града твърдят, че непременно всеки гост на Прага трябва да посети знаменателната старинна U Fleku, където може да се разбере защо историята на това питие прекосява целия свят, но открива дом именно тук.

Едно малко отклонение - не бива да се пропуска след като сме се озовали в Чехия, да си тръгнем без да опитаме и гъстия, лъскав, неустоим ликьор Бечеровка, способен да повали с невинността си и най-сигурните в своите сили и да превземе сърцата на най-трезвомислещите...

Приятен път и сладки глътки... ако сте се облизали пътешествието вече е започнало...

Да се вкусва, пътува и да се мечтае е истински талант - стиска ли ви да си признаете, че го притежавате?!

Снимки: Flickr

По-скъпо от златото

Възможно ли е шоколадът да е по-скъп от златото?!

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Лудостта на човешката страст по неочаквани удоволствия може да подцени бляскавия метал заради миг шоколадово откровение. Списание Форбс обяви изключителните бонбони "La Madeline au Truffe" на сладкаря Фриц Нипшилд за най-скъпите в света. Високата им стойност от 250 долара за 55 грама бонбон, се оправдава от вируозното произведение, съчетало парченце истински черен трюфел Perigord, обгърнато от ганаш, приготвен от висококачествено какао, натурална сметана, споени от мекотата на ароматното масло от трюфели, допълнено от автентичния дъх на ванилия.

 Изкусителната композиция се смесва продължително на ръка, а на финала за контраст се овалва във фина пудра горчиво какао. Поднася се в кутийка от тъмно сребро, положен сред изобилие от матови захарни перли.

Страст и храна

Любов и кулинария

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Да приготвяш храна за някого е дълбок израз не само на грижа, почит и уважение, но и на любов и топли чувства. Храната владее скритият език на близостта - във вкусването винаги има доверие и момент на откриване. Добре приготвената гозба предизвиква не само апетита, но разтваря и сърцето – умение, което хората винаги са владеели. Ето защо кухнята като място на свещенодействие, на преобразяване е място на любовтта, а защо не и на страстта.

Съвместното готвене сближава и е сигурен лек срещу кризата в двойката и успешен способ да бъде надмогнато напрежението натрупано в делника. През дългите ваканционни вечери няма нищо по-отморяващо от вечеря търпеливо създадена и от двамата партньори. Няма нищо по-романтично от летен ден прекаран на див плаж, където мъжът вади миди, а жената наклажда огъня и в сумрака на здрача заедно опитват съвсем пресни морските дарове. В храната има приключение и усилията винаги се отплащат.

Приготвянето на ястията заедно в кухнята може да пребори отчуждението и недоволството от недостатъците на партньора в семейната двойка, както и да пребори натрупалата се скука в отношенията твърди проучване на Mauri Lab, международната лаборатория за изследване на стила на живот.

Според проучването, наемането на къща на морския бряг, в която мъжът и жената могат да готвят заедно не само сплотява партньорите, но и по време на кулинарните дейности те са по-склонни спокойно да обсъдят проблемите, да не бъдат остри в изказванията и оценките си, както и да се вслушват в думите на другия, по-лесно да постигат разбиране и да прощават. Празниците и ваканциите често са критичен момент дори за дългогодишните двойки, защото в тези дни мъжът и жената остават насаме и трябва отново да опознаят характерите си без обичайните буфери на задълженията, телефони, телевизор и други подробности.

 Оставни сами на себе си хората отново трябва да си припомнят не само защо обичат, но и как да съхранят интензитета на отношенията си. Търканията породени „битовизмите” дразнят най-натрапчиво, а когато средата се промени лошите навици лесно се превръщат в поводи за спорове. Тя се уморява в кухнята, докато той чете вестник или тя си прави маникюр, докато той се чуди как да усмири възбуялите и превъзбудени деца.

Лятото, ваканцията на море, дългите излети както и коледните празници са периодите, през който биват регистрирани най-много раздели в двойките заради скандали.

Причина за това е, че „тя“, която готви през цялата година, иска през ваканцията да се храни само на ресторант (46%), докато „той“ не иска да плаща солени сметки (38%). Според експертите най-доброто средство в такъв случай е двойката да пазарува и да готви заедно, а на раазходките да се глезят с екзотични лакомства, редки плодове и сладолед.

Съвместното готвене може да доведе до развиването на силно чувство на съпричастност в двойката, привързаност и топла симпатия или поне така смятат 53 на сто от интервюираните. Според 45% от тях пък по този начин се провокира не само съблазънта и желанието „за игра“ в кухнята, но и за откровен непосредствен диалог (39%), далеч от враждебната язвителност на упреците. Половината от анкетираните определят като „креативно и сексапилно“ приготвянето на ястията заедно – да си припомним и знаменитата сцена от „Девет седмици и половина”...

Ягоди сметана, шоколад, плодове – афродизияци или емоционални пътеки за среща?! Несъмнено приготвянето на храната събужда палавникът Ерос, ръцете се докосват, телата са в близост, не рядко опитването ражда милувка, жестовете сближават и всичко може да завърши с неочаквани удоволствия ..., защото и тялото е плод, който се вкусва, храна, която утолява.

Гадания в сладкиши

Никола Ланкре, Следобеден чай


Сладки спомени и захарни мечти

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Зарахта има памет за миналото и познава бъдещето. По храна може да се гадае, още в античността храната е била употребявана за целите на мантическото изкуство. По вътрешностите на жертвените животни се правели вещания за времето, успеха на битките и сбъдването на молитвите. Храната винаги е стаявала някакви загадки и препращала съкровени желания като дар и съблазън, дори като оръжие и отрова...

Една старинна традиция с азиатски произход има оригинално модерно преображение от двете страни на океана. Курабийките с късметче, извънредно популярни на Новия континент, в чието тесто са скрити листчета с мъдрости, цитати, съвети или предсказания и придружаващи сутрешното или следобедно кафе по произход са от страната на Дракона и безкрайната стена - Китай.

Парадоксално, днес сладките от подобен род, не са на почит в земите на йероглифите и в повечето азиатски заведения ги наричат "американски курабийки с късметче". Създаването на тези лакомства е свързано с легенда. През XIV век Китай бил завзет от монголците и тогава революционерът Чу Ян Чанг поставял листче с тайни послания в основата на типичните местни сладкиши с лотосова паста. Благодарение на хитрия му ход било организирано въстание, след което страната се освободила. След успешните военни действия станало традиция да се слагат послания в лотосовите сладкиши. Разбира се, наместо революционни призиви се вмъквали пожелания, афоризми, народни мъдрости, стихчета или вещания и пожелания. Дълго време дори се провеждали конкурси за най-оригинална мисъл, пожелание или молитва.

В Европа традицията е донесена от търговците на коприна и подправки става особено популярна още по времето на Късното средновековие като елемент от куртоазната любов и като тайна техника на ухажването на дамата на сърцето. Не губи от известността си и в Ренесанса като средство за тайна политическа и любовна коренспонденция. С модерните времена и развитието на културата на кафето, литературния салон, клубовете и еманципацията на жените поднасянето на канелени курабийки към черната напитка станала почти обичайна практика, а вплитането на оригинални пожелания и мисли в тестото им игрив нюанс, закачка и стил на домакина или заведението. В Америка тази практика започва през 20 години на миналия век и в епохата на големите кино звезди става повсеместен обичай. В Щатите подобна курабийка ще ви се поднесе почти навсякъде с кафето, а най-често т.нар. китайски бюфет. В Стара Европа тази традиция се съхранява най-вече в по-изисканите кафенета и елегантните бистра, където могат да се водят дълги разговори и спокойно да се прелиства сутрешната преса.

Курабийките с късметче към кафето са елегантен сюрприз, доставящ неочаквано настроение, особено в предпразничните дни, защото макар и никой да не си го признава директно, всеки копнее и би желал да да узнае дали някое тайно желание скоро ще се сбъдне.
Дали любовта ми е споделена, помни ли ме....

Хамелеонът – пудинг

Солено или сладко

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Неочаквано е да се узнае, че от обикновената кървавица са възникнали почти безчетните видове пудинги - сладки или солени, светли или тъмни - с месо, сирена, зеленчуци, плодове или ядки, конфитюри, дори шоколад и т.н. Още в античността древните елини приготвял кървавица от брашно и прясно отцедената кръв на животните. Прословутият римски кулинар, писател и дързък гуляйджия Апиций, прибавял към традиционната гръцка рецепта за пухкавост на консистенцията и допълнително мазнината от бъбреци, ядки от пиния – каперси и бадеми. Нарекъл я „ботелус". Рецептата е съхранена почти непокътната близо 2000 години и днес италианците също приготвят своя „будино", реплика на кулинарното откритие на Апиций. Френски пътешественици оценили, още през епохата на ранния Ренесанс, вкусовите качества на този местен деликатес, а като го пренесли на своя територия го преименували на „буден", типичен коледен специалитет, какъвто е и английският му събрат.

По всяка вероятност първият пудинг се е появил в настоящата си форма едва през 15 век. Открито е неопровержимо свидетелство в един кралски исторически архив, че в средата на 17-ия в Лондон вече съществувала дори улица, наречена „Пудинг". Коледният пудинг става чак към края на 19 век, едва в началото на 20 става обичайна празнична храна за пикници и неделни следобеди. В една английска готварска книга от началото на 19 век се описват над сто оригинални рецептури за приготвяне на пудинг, а към края на столетието, дори е публикувана съвсем сериозна монография за неговия произход, характер и традиция. В същата монография са събрани достоверни още хиляда рецепти както за солени, така и за сладки вариации.

Високомерните и изискани британци, обаче не могат да устоят на изкушението на пудинг със сливи и други сушени плодове, който освен, че е най-популярният и любим домашен специалитет, вече е емблема на кулинарията от Острова.

Освен това той ефектно се превръща в сюрприз, когато полят с ром или друг вид алкохолен концентрат се „запалва" пред смаяните погледи и така карамелизира захарта по коричката. Това е тайната на фламбирания празничен сладкиш. Той се поднася с пухкав маслен крем, ароматизиран с ром. Приготвянето обаче е доста времеемко, а и вкусът на фламбирания пудинг се откроява едва след отлежаване и заради това често пъти се подготвят по-значителни количества, който се съхраняват на хладно, докато ароматът и вкусът се откроят. Твърди се, че пудингът със сливи трябва да отлежи поне няколко месеца, за да постигне своя невероятен дъх и изключителен вкус.

Днес „пудинг” е название както за сладки и солени изделия, така и кулинарен термин за ястия с кремообразна структура на нишестена основа и мляко. Предлагам ви и оригиналната старинна градска рецепта от Лондон за пудинг със смляно телешко и свинско месо от края на 19 век.

Пиене на чай ср. ХIХ в. - лека закуска с месен пудинг

Пудинг с мляно месо

Продукти:

250 гр. кайма

60 гр. краве масло

2 яйца

1 1/4 чаени чаши прясно мляко

2 сухара филии бял хляб

сол, черен пипер

Към каймата се прибавя накиснатият в млякото и изстискан хляб. Размесва се добре, добавят се жълтъците, солта и накрая - разбитите на сняг белтъци. Сместа се омесва леко. Изсипва се в обилно намазаната с масло тавичка. Отгоре се подреждат парченца масло. Сипва се малко гореща вода. Пудингът се пече в слаба до умерено силна фурна, покрит с фолио. Сервира се студен и отпочинал.

Непознатият образ на храната

Скакалци и цикади

- деликатесите на античната кухня

Петър ПЛАМЕНОВ


Парадоксално античната кухня е доста по-семпла от днешна гледна точка и твърде различна и защото самите продукти - плодовете, зеленчуците били с твърде друг облик и характер. Основата на античната кухня например в Атина била преди всичко пшеницата, която била внасяна от земите на днешна Украйна, както свидетелстват намерените при разкопките, в различните археологически пластове, множество атински монети от разни политически периоди. Лещата, от която се приготвяли доста видове ястия, баклата, нахута, кестените и маслините. Грозде за вино, което било твърде гъсто и поради това се разреждало с вода, се внасяло предимно от древна Йония в Мала Азия.

Подправки и други продукти като фурми били скъпи и внасяни най-вече от Египет. Месо се консумирало рядко, само при специални празници, от принесения в жертва на боговете, дивеч или други животни. Както се знае изгаряли се само костите и сланината, а месото се оставяло на хората. Поради близостта си с морето, цяла древна Понтика и Атина се изхранвала с риба, която освен прясна се сушала или осолявала, за да бъде съхранена за по-дълго време. Стридите и мидите също присъствали в античното меню като част от супи и по-гъстите яхнии.

Великият основател на Атинската философска школа на Перипатетиците - Аристотел, и възпитател на непостижимия завоевател Александър Македонски, в едно от своите съчинения, посветени на животните, говори за един особено популярен деликатес, който често намирал място на античната трапеза по онова време в летните месеци – скакалци и цикади, които били консумирани запържени в маслиново масло или приготвяни на жар, понякога дори гарнирани със зеленчуци и треви.

Според една интересна културно-биологическа теория, човекът е успял да се наложи като биологически вид именно защото се е научил да възпитава вкуса си и да се храни с разнообразни по вид и род храни. А античният човек е експериментатор и страстен гастроном в темперамента си да надскача всички очаквани предели...