събота, 22 май 2010 г.

Хайку-деликатеси



Хайку
- присъствието на храната



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg



чета хайку
изненадан съм
от радостни сълзи *


Най-краткият литературен жанр в света е хайку-поезията, част от японската литературна традиция, но и феномен на постмодерната епоха, завладяна не само на рекламните слоугани, но и от експересивната лаконичност на хайку-стила. Лекота, фрагментарност, пределна изразителност - хайку е феномен на глобалната култура на интернет епохата и вече се твори по целия свят, а не само в страната на Изгряващото слънце, където била изобретена в началото на ХІV в. от поетите при императорския двор.


Хайку се развива като трансформация на жанра танка – петстишието-кратка песен, чрез отпадане на рефрена. Хайку е ритъм в три стъпки, 17 срички по схемата 5-7-5. И ако класическите образци са неизменно в естетиката на пейзажната поезия, маркирана и чрез типичната сезонна дума, то модерните образци са значително по свободни и достигат до 20 срички без ограничения в темата и лексиката. Хайку е поезия на обичайното, на необикновената обикновеност, която просветва пред нас със вътрешния си живот и тайната на своето непрозримо битие.


Темата за храната – чаят, ориза, рибата са част от японската класическа традиция и новите теденции. Храната е образ тъкмо на необикновеното в обикновеното, защото обобщава в себе си и усилието и съдбата на човека, участта да търси, да се бори, да страда, но и да изкушава и доволства. Храната в хайку изразява и близостта и отношенията между хората, тя е намек дори за любовта и смъртта, така непряко се заговаря за големите теми на съществуването, през таз наглед непретенциозната тема.




Един стих на съвременния японски поет Риу Юцуя, посветено на починалата му съпруга:


Изсипвам водата от спагетите в мивката
и цял изтичам с нея
О, Ниджи!

Разработва темата за любовта, живота, смъртта и тъгата с удивителна деликатност и трогателност, емоцията е изразена в един банален жест, защото обичаното същество не ни липсва само в изключителните мигове, а във всеки час от ежедневието и любовта е толкова насъщна, колкото и диханието. Храната напомня на човека неговата земна участ и мимолетност, но и чудото на неговото съществуване, смирението което дължи на другите и уважението пред нуждата. Любовта е храната на душата, храната на смисъла срещу случайната безцелност на дните.



Храната в хайку-поезията е говор за толерантостта и прозрението-просветление, за приятелството, както е в стихчето на Кьорико, един от учениците на знаменития Башо:


Ухание на сливов цвят
усещат гостите
в бледосинята чаша за чай.

Недоловимостта на близостта, приятната атмосфера, откъсването от грижите, припомнянето на копнежите и красотата, побрани в недоловимостта на мига, който е тук и отминава.



Сякаш сетивата колкото и да правят съществуването осезаемо то изглежда е повече намек, докосване и ние като чи ли езва едва усещаме, че сме тук, а долавяме най силно това тук не само в остротата на болката, но и в деликатнотстта на спокойната радост, чрез която опознаваме собственото си тук, споделяме го, но и предусещаме онова повече, онова там, на всяко тук, което се изплъзва на езика, което има само намека, за да свидетелства за своето отсътвие-присъствие. Цветовете - кехлибарено зелено-жълт на течността и светлото небесно на съда са в сговор и контраст... Сливовия цвят, по-скоро спомен – щастието тук и някога, красотата миг, преживяна, но не съхранена, изгубена, но и спасена, припомнена от уханието, нюансът на лека тъга в спокойния час, напомнен от бледосиньото на чашата - далечината – безплътно лазурното с неговата тиха, въздушна, безстрастна и непостижима извисеност – натрупаната празнота и нашето собствено тук пред реалността. Какъв миг на докосване на тук и на далечното там! В все пак всичко се случва между приятели - срещата е празник, близостта е тържество – радостта се усилва от споделянето, умножава от единението.




Сякаш тъкмо тази способност да говори за естественото, за убегливата красота на ежедневното, това странно преобразяване на тягостта на обикновеното в откровение, прави от хайку колкото старинен, толкова съвременен жанр, помага поезията да има свое място в мигновеността на модерния медиизиран, глобален, консумеристки и повърхностен свят, където всичко е за миг и за малко, консумира се, но не се съзерцава, не се превръща в озарение през насладата.



Очаровението на изтока е неустоимо, заради умението да разкрива съзвучието между голямото и малкото, между човека и всемира, между баналното и изключителното. Погледът, който неочаквано преоткрива необичайната красота на обичайното и осъзнава, че животът е тържество, защото е крехка и настойчива съпротива срещу безграничната мъртва тишина. Хайку поезията е прозрение - колкото утеха срещу тъгата от преходността, толкова и захлас пред красотата на мига и неизменното, което долавяме, зад всяка промяна.




___________________
* Това хайку е публикувано в блог: The Half-Dipper на англ ез.

reading haiku
I am surprised
by joyful tears

Адрес:  http://half-dipper.blogspot.com/2009/11/reading-haiku.html

 


понеделник, 10 май 2010 г.

SUB ROSA DICTUM



Рецепта за Любовно биле
или тихите писма
на нежността и отмъщението
 
Петър ПЛАМЕНОВ


Наскоро в стара френска библиотека били открити няколко писма от края 18 век, придружени от рецептата на древен любовен елексир, днес считан за мощен афродизиак, приписван на Св. Паскал Байлон (1540-1592) от Турин, Италия. Светецът е считан за покровител на готвачите по света от 1722 г.
Още тогава тази пазената в строга тайна рецепта се е считала за ефективно любовно биле, разпалващо чувствата Наречен е “Сабайон”.



Писмата са твърде неочаквани. Явно в онази епоха всички имали вкус към стила. Прилагам ги по-долу подтикнат от усещането за някаква непрежалима загуба...


Писмо първо: Понеделник
Понеже ме игнорирате вече твърде явно и не ме допускате до себе си и няма как да Ви разкрия този трепет, който ме е обхванал. Когато срещна очите ви сякаш напускам тялото си и вече не съм господар на самия себе си. Вашето немилостиво хладнокръвие ме принуждава да Ви помоля за една последна милост. Бъдете така благосклонна и прочетете тези седем писма, които ще Ви изпращам през тази седмица, всяко едно от тях ще бъде придружено от един символ.
Събирайте даровете ми – накрая те ще се преобразят, ако вие пожелаете, и ако сърцето Ви най-сетне трепне. Желая да Ви провокирам, учудя и упорството ми да бъде разбрано – вярвам, че Господ никога не изпраща случайно Любовта в сърцето, което е по-кораво и от камък, но когато го прави, то е за да ни преобрази, за да ни повдигне към Себе си и да ни покаже смисъла на този живот, които иначе през безбройните съкрби и наслади, остава затулен за нас.



Кутийката към писмото съдържа:
Разпръснати розови листчета, малко бурканче с конфитюр от карминени рози.
Бележка:
Разпилян съм като оронени розови листчета, нищо не ме събира...




Писмо второ: Вторник
Снощи на танците дори не ме погледнахте. Търпението винаги се отплаща, то е като орех, покрит със здрава черупка отвън, скриваща крехък плод отвътре, като виното - докато е младо е нелепо и дръзко, а с времето дъхът му заговаря за неуловимата, мамеща далечина. Прозирам във Вас този неустоим хоризонт, който ме омагьосва.

Кутийката към писмото съдържа:
Бутилка тъмно карминено отлежало вино.
Бележка: Червеното се крие като любовта – в кръвта, в розата, във виното.




Писмо трето. Сряда
Все пак съм заслужил един мимолетен поглед, макар и иззад ветрилото Ви. За мен той е по-скъп от драгоценностите на Краля. Животът е живот, когато може да не се заслепява от блясъка. Красива сте, но това го виждат всички, но само аз мога да доловя мелодията на очите Ви и тя е тревожна.
Вие копнеете за нещо повече.




Кутийката към писмото съдържа:
Седем бели яйца.
Бележка:
Когато обвивката се счупи ражда се зора и слънце...






Писмо четвърто. Четвъртък

Пиша от отчаянието си.
Не можах да спя, не умея вече да сънувам, защото вече сякаш всичко е сън. Отчаянието ни довежда до онова, което сме наистина без повече заблуди и без капчица разкаяние. Как дръзвате да се смеете в мое присъствие. Вие ме убивате. Вие не съществувате, аз Ви създадох, а сега говорите с другиго в мое присъствие. Вашата невинност е порочна, тя е наказание и грях, превръща Ви в хладен камък. Изгарям...

Дочух от устните Ви истината: 
 „Ако можех да обикна, но нищо не трепва в мен. Като пролетен ден съм, но без вятър – умиротворена, никому не вредя, никого не зова...”

Вие сте дете безгрижно и жестоко, вие никога няма да станете майка.

Майката е тревога...



Кутийката към писмото съдържа:
Бутилка прясно мляко и кесийка захар.
Бележка:
Само онова, което е готово да се смеси и стопи е способно и да се преобрази ...




Писмо пето. Петък
Усмивката Ви ми дава кураж. Благодаря за бележката. Озадачена сте – „Какво значат тези глупави подаръци – някакви храни и напитки. Ще ги изхвърля. Сигурно искате да ме отровите. Вие сте не само досаден, но и непоносим. Какво следва?! Рецепта?!”




Поне лъжете, че съм Ви досадил, напротив заинтригувана сте, за да разберете обаче е нужно да отворите всички писма и кутии, те имат смисъл само когато са заедно. Подаръкът не е в подаръка – той е зад него, отвъд него. Както аз гледам отвъд тялото Ви. Но даровете са храни, защото любовта е храна и подхранва самия живот – не нещо друго. Болката от раните, които ми нанасяте, ще стане Ваша.


Кутийката към писмото съдържа:
Анасонови бишкоти.
Бележка:
Който не вкуси от тялото и кръвта няма сили да гледа...




Писмо шесто. Събота
Задминахте ме.
Не сте прочели писмото ми и не сте отворили кутийката?! Или точно заради това, че сте прочели, отворили, разбрали... Ваша воля. Знам, че узнахте всичко. Любовта иска доверие, аз ви се доверявам, вярвам, че разбирате всичко. Мълнията на погледа Ви ме прониза. Днес очите Ви бяха тъмни като бушуващо море. Нищо чудно. Страстта е винаги тъмна и стхийна – надмогва ни. Не Ви се сърдя.
Остава още едно писмо, ако не го отворите и прочетете – Ваша воля, но помнете вината си. Видях бурята във Вас. Аз вече съм корабокрушенец, люлеят ме вълните. Оставил съм се на милостта на водите.



Кутийката към писмото съдържа:
Кесийка с канелена пръчица, карамфилени зрънца и черна кора от йохимбин.
Бележка:
Стихиите са памет за Божията милост ...



Писмо седмо. Последно
Няма да Ви пиша повече. Всичко зависи от вас. Аз съм ехо, нужен ми е гласът Ви, за да съществувам. Смесете всичко, нека се роди една нова съдба.
Любовта трябва да подхрани живота, който линее и чезне омаломощен от отчаянието.


Кутийката към писмото съдържа:
Малка стъкленица от венецианско духано стъкло, в която има няколко капки прозрачна водниста течност.
Бележка:
Това са сълзите ми. Тялото е по-откровено от думите, то не лъже. Затова любовта иска душата и тялото заедно в едно и ги свързва, смесва, за да избухне самият живот. Смесва Мъжа и Жената. Смесва.
Смесете.







„Сабайон
любовно биле от монаха Паскал Байлон от Турин




1 бокал тъмно вино
1 бокал краве прясно мляко
7 пресни яйца
7 супени лъжици захар
3 лъжици конфитюр от рози
7 анасонови бишкоти
карамфилени зърна,
пръчица канела,
кора от Йохимбин




Белтъците и жълтъците се отделят едни от други.
Жълтъците се разбиват с част от захарта, бърка се дълго и бавно само в една посока – както в една посока се върти света - от минало към бъдеще. Белтъците се разбиват на пяна – бурите създават вълни и пяна, с останалата захар, внимателно се добавя отлежалото червено вино. След това се налива млякото и се сипва сладкото от розови листенца.
Смесват се разбитите белтъци и жълтъци. Сместа се слага на огъня и се разбърква докато отново се превърне в пяна. Последни се прибавят подправките, накрая всичко се изяснява, новият аромат е нов свят и пак всичко се завърта-разбърква, както съдбата смесва хората и съдбите.
Поднася се охладен в стъкленици – опиянението трябва да е трезво. В стъклениците като основа са поставени анасонови бишкоти – това е сладостта на живота, нали...

Всяка лъжичка пропуква студенината, събужда светлина....
Има ли още място надежда.
Накрая остават само Сълзите...
Сбогом!!! или Здравей!!!
Винаги Ваш....

Подпис и година ....
Не могат да се разчетат.



Какъв е бил отговорът?- не бихме успели да предположим със сигурност, но ултиматумът е налице. Онова, което достоверно се знае е, че писмата са били намерени, опаковани внимателно с панделка и скрити в тайна кожена кутия, напомняща за книга. По хартията личат следи от четене, многократно разгръщане и кухненска работа.
В кутията до писмата и бележките е намерено, шишенце, малка стъкленица от муранско стъкло, която е съдържала мощна отрова, както експертизата установява по-късно.




В Италия “Сабайон” по традиция се поднася на младите мъже в навечерието на първата им брачна нощ, за да събуди неудържим плам и придаде трайност на страстта. Енергията на елексира се смята, че възниква най-напред от съставките - яйчени жълтъци, вино и захар, но и от мистичното отношение, кабалистична цифрова формула 1-2-2-1, за една порция - 1 жълтък, 2 лъжици вино, 2 лъжици захар, 1лъжица мляко. Във Франция скъпите ресторанти го сервират още топъл във висока чаша с коняк и лъжица с дълга дръжка.

Sub rosa dictum – лат. израз – означава едва прошепнато, казано на скришом, тайно, под сурдинка, на ухо.


Картините, използвани за илюстрации в разказа са на
 Жан-Оноре Фрагонар /1732-1806/


сряда, 5 май 2010 г.

Канелен каприз


КАПРИЧИО ЗА КАНЕЛА 
или
Пръчица канела за разбъркване на огъня в кафето


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Казват, че канелата, която не била известна в Европа през Средновековието, но като подправка e e била използвана от хората още преди повече от 47 века. В античността също била високо ценена и се знае, че дори самата Клеопатра миела косите си с отвара от нея, за да ухаят по-добре и да придобият червеникав оттенък. Знаменитата красавица, пленила сърцето както на Цезар, така и на красавеца Марк Антоний, който й подарил цял остов сред лазурните средиземноморски води на древна Йония като любовен дар и го посипал със златоносен пясък от вечната река Нил, та тя не забравяла да гарнира блюдата си солени и сладки с нея, за да съхрани свежестта на своята младост и да направи златист оттенъка на своята капринена кожа, а и за да разпалва любовната страст в своите обожатели... Дори и всичко това да е просто красива легенда – все пак е интересно да се узнае.


От друга страна е вярно, че египтяните я познават не само като ароматично средство, но бива употребявана във фармакопеята като противоотрова и целебно средство, а при римляните била част от сложната култова система и един от образите на пламъка.


Португалците пък са тези, които завръщат канелата в Европа, след като завладяват Цейлон и разкриват способа за нейния добив някъде в началото на ХVІ-ти век. Уханието на канела е било знак за изискан вкус, аристократичност на известен ориентелски привкус на страстта. Канелата и нейната кулинарна употреба отначало била приемана от Европа като мода, от странното преоткриване на ориента, а сетне се превърнала в част от собствената им традиция. Но и до днес този дъх се свързва с представата за oriental lux, светлината на изтока.



Днес канелата освен в кулинарното изкуство има и няколко оригинални употреби. Тя е част от състава на ароматните торбички, наречени “пот-пури”, които се крият в дрешници и гардероби, за да придадат неочакван дъх. А с изящни пръчици канела в изисканите кафенета се поднася тъмното или десертно кафе.



Такава пръчица в захарницата придава приятен и екзотичен аромат на захарта и е подходяща както за кристалната, така и за пудрата, за кафявата и бялата. В особено изисканите английски кафенета в началото на ХХ–ти век кафето се е разбърквало с пръчица канела или ванилия, наместо с лъжичка като признак на изисканост и артистичност или като белег на благороден произход. Сервирането по този способ станало традиция и до днес по същия начин се поднася най-популярната тъмна напитка както в традиционните високо изискани, така и луксозните метро-техно заведения.


Традиция наложена повсеместно преди всичко в топлите южни страни Испания, Португалия и Бразилия, но и на емблематични места в Франция като Париж и писателските кафенета на потите на Монмартър, срещу букинистите в Берлин - Германия. В София този елегантен каприз – кафе, поднесено с канелена пръчица и шоколад, би могло да се опита в ресторантите "Niagara".


Д-р Стивън Прат американският лекар и диетолог по поръчка на сп. "Форбс" прави класация за десетте най-вкусни и полезни храни. Сред тях са и ястия приготвени с канела и напитки, в чиито състав влиза този цейлонски секрет. Според именития диетолог уханната подправка се бори с високата кръвна захар, а тялото реагира на нейното загряващо действие като забързва метаболитните процеси, което помага в епичната борба на съвремието ни с наднорменото тегло.



Освен това канелата действа противовъзпалително и има подмладяващ ефект върху кожата. Кулинарният каприз е повече от изкушение, той е маниер, вкусово кокетство, неустоима игривост и любопитство - ако не сте дръзвали опитайте и гореща напитка от канела, кафе и какао, с чиито дъх ще допълните усещането си, че всеки наш ден е празник на живота...




събота, 1 май 2010 г.

Гадания в сладкиши


Никола Ланкре, Следобеден чай


Сладки спомени и захарни мечти


Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Зарахта има памет за миналото и познава бъдещето. По храна може да се гадае, още в античността храната е била употребявана за целите на мантическото изкуство. По вътрешностите на жертвените животни се правели вещания за времето, успеха на битките и сбъдването на молитвите. Храната винаги е стаявала някакви загадки и препращала съкровени желания като дар и съблазън, дори като оръжие и отрова...




Една старинна традиция с азиатски произход има оригинално модерно преображение от двете страни на океана. Курабийките с късметче, извънредно популярни на Новия континент, в чието тесто са скрити листчета с мъдрости, цитати, съвети или предсказания и придружаващи сутрешното или следобедно кафе по произход са от страната на Дракона и безкрайната стена - Китай.



Парадоксално, днес сладките от подобен род, не са на почит в земите на йероглифите и в повечето азиатски заведения ги наричат "американски курабийки с късметче". Създаването на тези лакомства е свързано с легенда. През XIV век Китай бил завзет от монголците и тогава революционерът Чу Ян Чанг поставял листче с тайни послания в основата на типичните местни сладкиши с лотосова паста. Благодарение на хитрия му ход било организирано въстание, след което страната се освободила. След успешните военни действия станало традиция да се слагат послания в лотосовите сладкиши. Разбира се, наместо революционни призиви се вмъквали пожелания, афоризми, народни мъдрости, стихчета или вещания и пожелания. Дълго време дори се провеждали конкурси за най-оригинална мисъл, пожелание или молитва.

В Европа традицията е донесена от търговците на коприна и подправки става особено популярна още по времето на Късното средновековие като елемент от куртоазната любов и като тайна техника на ухажването на дамата на сърцето. Не губи от известността си и в Ренесанса като средство за тайна политическа и любовна коренспонденция. С модерните времена и развитието на културата на кафето, литературния салон, клубовете и еманципацията на жените поднасянето на канелени курабийки към черната напитка станала почти обичайна практика, а вплитането на оригинални пожелания и мисли в тестото им игрив нюанс, закачка и стил на домакина или заведението. В Америка тази практика започва през 20 години на миналия век и в епохата на големите кино звезди става повсеместен обичай. В Щатите подобна курабийка ще ви се поднесе почти навсякъде с кафето, а най-често т.нар. китайски бюфет. В Стара Европа тази традиция се съхранява най-вече в по-изисканите кафенета и елегантните бистра, където могат да се водят дълги разговори и спокойно да се прелиства сутрешната преса.


Курабийките с късметче към кафето са елегантен сюрприз, доставящ неочаквано настроение, особено в предпразничните дни, защото макар и никой да не си го признава директно, всеки копнее и би желал да да узнае дали някое тайно желание скоро ще се сбъдне.
Дали любовта ми е споделена, помни ли ме....