Таралежите на вкуса

Фестивал на кестена в Австрия

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Есента с меланхолната си тишина е сезон за равносметка – плодовете се наливат със сладост, а изобилието на вкусове, цветове и ухания сякаш компенсира тъгата. Кестенът е не само красиво дърво, но и храна въплътила във вкуса си зрелостта на времето, тихото спокойствие и деликатност на мъдрата сладост. 

Camille Pissaro (1830-1903), "Кестени"

Всяка година между 20 до 22 Октомври в живописния алпийския курорт Трентино /Южен Тирол, Австрия/ се провежда фестивал на Кестените. Кулинарно пиршество, посветено на виртуозните рецептури с тези плодове.

Кестените са основна съставна част от кухнята в района, която е популярна и по цял свят. По време на кестеновия празник гостите могат да опитат множество изискани ястия, в които основната съставка са именно кестените – основни блюда, салати, печива, сладкиши и десерти. Тази година за трети пореден път се организира и Национален гастрономически конкурс за гастрономическа иновация – ново кулинарно изделие от кестени. Всички желаещи, включили се в конкурса, могат сами да изпекат по нещо от кестеново брашно или сварени и печени кестени и да предложат рецепта за оригинална гозба.

 Овощното растение кестен (Castanea sativa Mill, питомен или европейски кестен) от сем. букови е известно още на първобитните хора. На овъглени плодове от кестен археолозите се натъкват в поселища от каменната и бронзовата ера. Названието идва от древния град Кастанея /Kastanea/, в областта Понтум /Pontus/, днешна Турция. През V в. пр. н. е. най-добрите сортове кестени са се намирали в Мала Азия, оттам се разпространяват по време на гръцката диаспора и походите на Александър Македонски по цялото Средиземноморие и в Южна и Централна Европа. На стария континент съществуват около 500 сорта питомни кестени, повечето пренесени преди повече от 2000 години от земите на източното средиземноморие.

Кестенът е и един от символите на стара София и като декор на градската среда, а и като онези продавачи застанали до малки печки на въглища из площадчетата подвикващи: "Топли кестени!" всеки октомври. У нас масиви от естествени и културни кестенови гори има в района на Беласица, Петричко, в Берковско, Крумовградско, Доспатско, Карловско и др. 

 

 Тези широколистни дървета достигат 20–40 м височина, но някои видове (чинкапините) са по-малки и храстообразни. Листните петури са съставени от пет-седем пръстия с овални или копиевидна форма, с остри и силно разредени назъбени окончания и заоблени синуси между тях в тъмнозелен цвят. Цветовете са котенца, цъфтежът - края на май. Плодът е бодлива чашка, съдържаща от две до седем ядки. Расте предимно в кафяви горски почви, богати на хранителни вещества. 

Почти до началото на модерната епоха кестените са били едни от главните хранителни ресурси за цели региони на Европа. От сушените кестени се приготвя брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното. То обикновено се смесва с ръжено, овесено или пшенично, а по-късно и с царевично за изпичане на хляб и сладкиши, но след Великите Географски Открития и пренасянето на картофите, кестените губят своята кулинарна общозначимост. Днес са преди всичко деликатес и източник за създаването на диетични храни без глутен; те неизменно присъстват и в изисканите гурме произведения за ценителите на вкусовите приключения.